10 причини да блогвам

петък, 20 ноември 2009 г.

При условие, че постоянно се пръкват нови и нови десетки хиляди блогове на ден не се ли питате какво кара толкова много хора да отделят от времето си за да пишат къде смислени къде не чак толкова, че и никак, постове? Вярно, че луд умора няма но все пак ето ви няколко причини, които ръчкат знайни и незнайни блогери да седнат пред клавиатурата.

Да комуникират – ако още не сте чели поста ми “Какво е блог?” сега е времето да го направите и то конкретно в частта “Как се появява блогът” – защото хората искат да коментират, да изразяват мнението си и впечатленията си не само като автори а и като посетители. Ако създадете качествен блог със сигурност ще създадете и качествени и взаимно обогатяващи контакти и нови познанства.

Да създадат виртуалното си аз – умишлено не дадох на тази точка заглавието да изразят себе си, защото се припокрива с личното творчество по-долу. Все повече хора използват блоговете си за да изградят виртуален образ било то в качеството им на специалисти в определена област или бизнес партньори. Не малко работодатели, дори и в България, проверяват имената на кандидатите за работа в Google. Един добре поддържан и информативен блог би могъл просто да отвее конкурентите ви в интервюто.

Да помагат – Да, добрият самарянин съществува и е в интернет. Трудно е да си представим колко много блогъри ежедневно подаряват безценна информация на своите посетители без да получават нищо насреща. Това са мравките благодарение, на които мрежата се захранва с ново и полезно съдържание.

Да творят – ето това е една похвална причина да пълните сървърите със съдържание. За съжаление в тази категория се намърдват и милиони “творци”, които съвсем основателно са лишени от всякакви други алтернативи да публикуват своите “произведения”.

Да учат – не, разбира се не само да научат как да правят блог. Блогването ви учи да се изразявате, да разсъждавате, да комуникирате, да анализирате, да приемате критика, да слушате. Блогът може да се превърне в нов начин на общуване и себеразвитие. Е, не очаквайте блогването да замести човешките отношения офлайн, но можете да сте сигурни, че ще ги обогати и доразвие.

Да печелят – ама разбира се! Парите винаги ще бъдат двигател на коя да е човешка дейност. Огромно количество хора започват да блогват с основната цел да спечелят огромно количество пари. За тяхно съжаление,(а и за наше поради невероятното количество плява с което пълнят мрежата) нещата не са чак толкова лесни както ги описват онлайн гурутата.

Да спамят – спаменето е едно особено занимание. Ниската ефективност и омразата, която печелят спамерите не пречи на много онлайн потребители да спамят със завиден фанатизъм и настървение. За офлайн мислещите е най-подходяща аналогията с разхвърлянето на листовки по улиците:

- почти никакво полезно съдържание в малкото късче хартия

- въпреки малкото съдържание, много малък процент потребители наистина ще прочетат какво пише на листовката

- още по-малък процент ще се заинтересуват и ще предприемат някакво действие (да посетят рекламирания сайт или да купят някакъв продукт)

- за сметка на горната неефективност цялата улица е осеяна с доволно количество шарени боклуци, които трябва да търпим всички

Представихте ли си го? Сега умножете картината във въображението си по произволен брой милиона. Пак сте много далеч от мащабите на спамещите блогери. Спаменето заслужава отделен пост, който вече нямам търпение да напиша.

Любопитство: щом всички блогват значи мога и аз. Е, да ама не. Това е една от най-честите причини за наличието на милиони блогове с няколко реда или няколко поста съдържание самотно очакващи някой заблудил се посетител. Да пропишеш за да видиш какво е да си имаш блог не е много трайна мотивация.

Да си угояват егото. Няма по-интелигентен и разбран човек от самият мен. Колкото по-убеден е човек в горното толкова по-голяма нужда има да пише в блог, чиято основна тема е неговото собствено Аз. Пишейки и четейки самия себе си такъв тип блогер комуникира с възможно най-интелигентната публика. Е, случва се от време на време някой нахалник да се включи с досаден и неуместен коментар но в края на краищата за това е модерацията.

Просто защото офлайн никой не иска да ги слуша – оо, да всички сме срещали дърдорковците, които имат мнение по всеки един въпрос. Пред, чиито аргументи и доводи дори радиото се сконфузва и мълчи. Онлайн можете да срещнете всякакви разновидности – от неоткрити политици, през самородни общественици до депресирани домакини, но всички си приличат по едно: винаги са готови да говорят, с когото и да е за каквото и да е но най-добре нещо от любимите им теми. Напипат ли ви на тяхна територия просто нямате шанс – дори да пишете като професионална машинописка пороят от постове, коментари и просто навързани думи ще ви завлече като изсъхнал лист в канавка.

И преди да завърша – това е моята гледна точка за причините, които карат хората да блогват. Всеки блогър има свои собствени мотиви да прави това и ако искате да споделите вашите използвайте коментарите – ще цензурирам само спама ;)