Копирането на съдържание е престъпление

сряда, 21 април 2010 г.

Вие сте блогър, уебмастър, фотограф или къкъв да е автор на нещо разпространявано в интернет?

Я, идете на сайта си, копирайте произволен абзац от статиите си и го пуснете в полето за търсене на Google... Какво стана? Има ли други резултати освен вашата страница? Ако има значи са ви обрали – вие сте поредната жертва на пиратите на съдържание.


Краденето на съдържание е нещо като спорт в българския интернет. В никакъв случай не твърдя, че из другоезичната мрежа е райска градина, но у нас явно доставя и някакъв особен вид перверзно удоволствие. Редовно в двата основни форума за онлайн бизнес Webmasterbg.org и Предприемач се появяват теми за поредното плагиатство.

Ама що да се пъна да пиша като мога да го копна от друг сайт. Много важно то една статия – и те са я превели от някъде т.е. не са автори.

Противно на извратеното всеобщо схващане преводът също е обект на авторското право. И зачеквайки темата за авторства, обекти и права тук е мястото да споменем, че в България съществува Закон за авторското право и сродните му права (за любознателните ето линк към последната редакция на Закон за авторското право и сродните му права)

Медалът винаги си има две страни – така както всички с жилави храчки плюем по крадците на съдържание, копирали нашата или на авера статия, така утре ние може да се окажем от другата страна. Абсолютно ли сте убедени, че всички картинки, които използвате на сайта си са със свободни права за споделяне? (Creative Commons). А, програмите, с които правите сайта си? Или дизайна на сайта? Парадоксът е, че дори да използвате само картинки от CCL сайтове няма гаранция, че там не са качени от някой, който не е спазил чужди авторски права. Няма гаранция, че статията, която сте превели и публикували вече не е преведена от някой друг, който ще предяви претенции към вашия материал заради прекомерно сходство в текста. Има не един и два случая, в които добронамерени уебмастъри и блогъри смятащи, че не са направили нищо лошо, са обвинявани в кражба на интелектуална собственост.

Нека се върнем на гледната точка на небрежния блогър, а именно: “Много важно, кво толкова и да ме обвинят в кражба на съдържание?”

За небрежнярите има предвиден един член в Наказателния кодекс

Чл. 172а. (Нов - ДВ, бр. 50 от 1995 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 1997 г., бр. 75 от 2006 г.) Който записва, възпроизвежда, разпространява, излъчва или предава, или използва по друг начин чужд обект на авторско или сродно на него право, или екземпляри от него, без необходимото по закон съгласие на носителя на съответното право, се наказва с лишаване от свобода до пет години и с глоба до пет хиляди лева.

За тези, които не обичат да четат дребния шрифт – ЗАТВОР ДО 5 ГОДИНИ и ГЛОБА ДО 5 000 (ПЕТ ХИЛЯДИ) ЛЕВА

Голяма радост за всички ощетени, но горния текст може да помрачи задоволството на всеки от нас в мига, в който се замислим, че по една или друга причина може да се озовем и от другата страна. В тази нова секция ще поместя поредица от статии касаещи кражбата на съдържание. Естествено в един или друг момент ще заставаме от двете различни позиции:
- какво да правя когато крадат съдържание от мен
- какво да правя ако ме обвиняват в кражба на съдържание

Една забележка за всички, които правят това съзнателно, целенасочено и методично държа дебело да подчертая – няма да давам никакви идеи как да отървете съвсем заслуженото възмездие или поне ядове.

Свързани статии:

Крадат съдържание от мен. Какво да правя?

Обвиняват ме в кражба на съдържание ще лежа ли?

източник на изображението